оттàтък I. Нареч. 1. На другата страна, на място, което се намира отвъд нещо, на противоположната страна на тази, където е лицето, което говори; отвъд. Противоп. отсам. Оттатък, през реката, се издигаха високите бели сипеи. Вазов. Оттатък, в полето има две турски села. Дим. Талев. Отсам и оттатък наредени дами с букети. Ал. Константинов. || В стая или помещение, което се намира от другата страна. Хайде излезте си, идете оттатък. Йовков. В горката стая оттатък се чуваха гласовете на другите жени. Дим. Талев. 2. Откъм обратната страна, откъм оная страна, която не е обърната към лицето, което говори. Палазов не виждаше огледалото, но виждаше как жената се понавежда, занича ту отсам ту оттатък, за да се види по-добре. Йовков. II. Предл. За означаване, че нещо се върши или се намира на отвъдната страна. Само че това беше далеч някъде оттатък Тунджа. Йовков. Примамлива и лека зеленей / оттатък шанците тревата. Вапцаров. □ Отсам-оттатък ‒ от едната и другата страна, оттук и оттам. Оттатък ще мина (отида) (диал.) ‒ обикн. при закана: за подчертаване, че нещо непременно ще се извърши, и то напълно. Ще ги съдим не, ами оттатък ще минем... И на децата си ще оставим да ги съдят! Йовков.
|