оттàтъшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Който се намира оттатък, на другата, на противоположната страна; отвъден. Една лъкатушна пътека се изкачваше до върха и водеше към оттатъшната урва ‒ Зли дол. Вазов. Оставаше да преминат самия хребет и да достигнат на оттатъшната страна при позициите. Йовков. Оттатъшната стая.
|