оттѝквам, -аш, несв.; оттѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. оттѝкнат, св., непрех. 1. С тикане отмествам. Върви си из пътя, болярино, ‒ каза начумерено единият войник, като го оттикна на страна от колесницата. Вазов. Пусни не при немеца, ‒ каза Марийка, като оттикваше жената. Вазов. 2. Диал. Отпушвам. Оттиквам канала. оттиквам се, оттикна се страд.
|