оттỳк и оттука нареч. 1. От мястото, където се намира лицето, което говори; от това място, от тук. Противоп. оттам. Оттук погледът потъваше далеко във вълнообразните голи поляни на изток. Вазов. Павел отвори очи и я погледна студено, недружелюбно, като че искаше да ѝ каже: махни се оттук! Елин Пелин. Оттука всичко се виждаше тъй ясно, че прозорчетата и бойниците можеха да се преброят на пръсти. Ст. Загорчинов. 2. При глаголи като минавам, преминавам и под. ‒ през място, където се намира лицето, което говори. По хиляди поклонници минуват всяка година оттука. Вазов. 3. Откъм страната, която е към лицето, което говори; откъм тази страна. Разболееш се, вземат те в болницата, оттук те тупнат, оттам те тупнат, оплези се, опули се. Елин Пелин. 4. Книж. Поради това, вследствие на това. □ Оттук нататък ‒ а) От това място нататък. б) От този момент насетне; отсега нататък, занапред. Направиха икрама на майстор Дима, според както му е редът, и той даде благословия и упътване на Колча, да може оттук нататък самичък да си работи занаята. Влайков. Оттук-оттам ‒ от различни места.
|