оттỳшвам си, -аш си и оттỳшавам си, -аш си, несв.; оттушà си, -ѝш си, мин. св. -ѝх си, св., непрех. Диал. Изкарвам, изливам яда си някому; отвръщам си на някого. Щом свършихме обяда, дъждът престана и небето се разясни. Войводата в яд, за да си оттуши, изпразни пушката си в Рила. Вазов. На всички се сърди, а само на мене си оттушва.
|