отхвръ̀квам, -аш, несв.; отхвръ̀кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Изведнъж хвръквам, отскачам настрани; отхвърчавам. Огънят изпука, една искра отхвръкна и падна върху полата ѝ. К. Петканов. Двамата съседи удряха с все сила, трески отхвръкваха настрана, клони се кършеха и падаха на земята. Кр. Григоров. Ханджарът изсвятка, главата отхвърка. Вазов. || Обр. Мислите ѝ отхвръкнаха към Скопие, помилваха Димо. Видя го да лежи в студената стая. К. Петканов.
|