отхвъ̀ргам, -аш, несв., непрех. Диал. Отхвърлям, отблъсвам. Па и оня прокопсаник... току ѝ се натрапва... Тя го отхвърга, наистина, че ней сърцето е привързано към Стояна. Влайков. Мария отхвърга моята пламенна любов, предпочита честолюбивия Иванко. В. Друмев. Кака лесно усвоява и това ткане, и бързо отхвърга килимите. Влайков. отхвъргам се страд.
|