отхвъ̀рлям, -яш, несв.; отхвъ̀рля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Хвърлям, мятам нещо на страна. Наблегна на вратата със страшната си сила и я отхвърли пред себе си. Йовков. До северния ъгъл на плевнята подпоручик Михайлов лежеше в кръвта си. Куршумът го беше ударил в тила, пръснал челото и отхвърлил каската му настрани. Хар. Русев. На края на лехата, преди да обърне, тя отхвърляше енергично и ловко ралото. Г. Караславов. || Отмятам, отмествам. Монката отхвърли покривката от главата си, обърна се по гръб и се загледа в небето. Елин Пелин. После отиде при прозореца, отхвърли единия крайчец на завеската, погледна навън, върна се, погледна часовника си и трепна. Г. Караславов. Тя стана и отхвърли дългите си коси назад. Йовков. 2. Прен. Отказвам, отблъсвам, отричам нещо. Каквито актове и да му съставиш, все ще ги отхвърли. Влайков. || Изоставям, пренебрегвам някого; отблъсквам. Ти ме любеше. Аз не оцених това. Аз те отхвърлих жестоко. Аз предпочетох тоя лукав прелъстител. Вазов. Аз съм отхвърлен, забравен, оставен. Лилиев. 3. Прен. Разг. Извършвам някаква работа, изработвам нещо леко и бързо и в голямо количество. Днес отхвърлих много работа. 4. Воен. Отблъсвам противник. Едвам вчера те (румъните) бяха бити и отхвърлени навсякъде. Йовков. С грамадни сили турците нападат тоя малък отред, отхвърлят го и го преследват. Йовков. отхвърлям се, отхвърля се страд.
|