отчàйвам, -аш, несв.; отчàя, -àеш, мин. св. отчàях, св., прех. Ставам причина някой да загуби всякакви надежди; докарвам отчаяние. Мизерията и грижите го отчайваха още от дълго време. Вазов. Добрите ѝ думи го сърдеха и той ръмжеше или се подсмиваше обидно, и това нараняваше още повече Станка и я отчайваше. Елин Пелин. Една тъпа, неопределена болка се подигаше в душата му, ломеше всичките му стави, обезсилваше го и го отчайваше. Йовков. Отчая ме неговата упоритост.
|