отчая̀ние, мн. няма, ср. Състояние на крайна отпадналост на духа; безнадеждност, униние. Изведнъж той се спря и в отчаянието си започна да се удря с юмруци по главата. Йовков. Те бързо и едновременно произнасяха някакви отсечени думи, в които звучеше отчаяние и разкаяние. Елин Пелин. Такова черно отчаяние я срази, че дори и смъртта в този момент не би ѝ изглеждала толкова страшна. Г. Караславов. В черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Смирненски. Изпадам в отчаяние. Обзема ме отчаяние. Довеждам до отчаяние.
|