отчетлѝв, -а, о, прил. Ясен. С отчетлив глас той разказа още много от своя опит, даде ценни препоръки на колегите си. И. Бурин. Евстати обичаше да мисли за бъдещето. Мислеше за него не изобщо, не абстрактно, а си го представяше в отчетливи образи, в ясни цифри. А. Гуляшки. Нейде в гората секат дърва и отчетливият звук на секирата кънти в тишината. К. Константинов.
|