отчетлѝво. Нареч. от отчетлив. Гласът на Никола Попов беше твърд; той говореше не бавно, но разделено и отчетливо. А. Страшимиров. Екнат стъпките ми отчетливо / е глухата среднощна тишина. Н. Ракитин.