отчуждàвам, -аш, несв.; отчуждя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Вземам частен имот за държавни или обществени нужди. Отчуждавам част от мястото за улица. 2. Ставам причина да се прекрати близостта между човеци, да станат чужди един на друг. Нещо тежко и безнадеждно изпълни сякаш изведнъж къщата, гнетеше ги и ги отчуждаваше един от други. Йовков. Как близки сме сега и свои. ‒ / Не ще ни нищо отчужди / един от друг, другари мои! Вес. Георгиев. отчуждавам се, отчуждя се страд.
|