отъ̀вам, -аш. несв.; отъ̀на, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Рядко. Потъвам. Срещнаха го мрачен, бледен, / във кърви отънал. Ц. Церковски. Едва в края на месец май заваляха първите дъждове... Гората беше отънала в роса. Ем. Станев.