|
отъня̀вам1, -аш, несв.; отънèя, -èеш, мин. св. отъня̀х, прич. мин. св. деят. отъня̀л, -а, -о, мн. отънèли, св., непрех. Ставам по-тънък; отслабвам, измършавявам. Тежко халище го завиваше чак до гърдите и върху него бяха отпуснати ръцете му, слаби и отънели. Йовков. Отъняла много, станала на клечка ‒ де сега да видим кой ще ѝ се пречка! Аc. Разцветников. Вратът му отънял.
отъня̀вам2, -аш, несв.; отъня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя нещо да стане тънко; изтънявам. отънявам се, отъня се страд.
|