отъ̀рквам, -аш, несв.; отъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. С търкане се допирам до нещо. Хорото мина край градинката, отърка гърбовете си по стената на плевника и се струпа на куп. К. Петканов. 2. С търкане изчиствам; изтърквам. Отърках дъските. 3. Изхабявам от търкане или носене; изтърквам, охлузвам. Отърках палтото си вече. отърквам се, отъркам се възвр., страд. Да си жива и здрава, майчице, дето така сладко ме гости! -‒ Тя прегърна Иваница и се отърка в рамото ѝ. А. Гуляшки.
|