отърколя̀вам се, -аш се, несв.; отърколя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Диал. С търкаляне се премествам от едно място на друго. Един сноп се отърколи върху краката на Станка, но тя не мръдна. И. Волен. Той се задави и две светли сълзи се отърколиха по хлътналите му бузи. Ив. Хаджимарчев.
|