отъ̀рсвам, -аш, несв.; отъ̀рся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С тръсване правя нещо да падне; свалям. Вятърът беше отърсил снега от клоните на дърветата и ги размахваше заплашително. А. Каралийчев. И той преспокойно си запуши цигарата, като ѝ отърси с малкия пръст пепелта. Влайков. 2. С тръскане почиствам нещо прашно, мръсно; изтърсвам. После попипа ръката си..., грижливо отърси праха от шинела си и, като хвана поводите..., кротко поведе уплашеното животно. Вежинов. И Васил, газейки по мекия, покрит със сламки и лепкава пръст двор на стопанина, отърси краката си пред вратата на обора. Кр. Григоров. 3. Прен. Премахвам, отстранявам. Той бързо се сепна, отърси смущението от душата си и отново се окуражи. Влайков. Аз отърсих от себе си баналните възгледи. П. П. Славейков. отърсвам се, отърся се страд.
|