отъ̀рсвам се, -аш се, несв.; отъ̀рся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Отървавам се, избавям се, освобождавам се. Но да умреш., когато / се отърсва / земята от / отровната си плесен, / когато милионите възкръсват, / това е песен. Вапцаров. Дигнете се, братя, да се отърсим от неговата власт. Влайков. От злото не се отърсва човек лесно. П. Р. Славейков. 2. Диал. Ставам голям, пораствам. Тежките години се изтикнаха. Отърсиха се децата. Голямата си намери късмета... По-малката, сполай на бога, тя хубаво се натъкми. Влайков. Нашето правителство няма да остави майка ти и сестричката ти без грижа, додето ти се отърсиш и станеш човек. А. Каралийчев.
|