отърчàвам, -аш, несв.; отърчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. Диал. Изтърчавам, изтичвам. Демире, ‒ викна той на кехаята, ‒ я отърчи да повикаш Нягулица. Йовков. Ачкурин отърча до санитарния, взе бинтове и превърза набързо ранения. К. Ламбрев.