офèйквам, -аш, несв.; офèйкам, -аш, св., непрех. (гр.). Разг. С бягане се отдалечавам бързо от някъде; побягвам, избягвам. Ян Бибиян се оплези на кацаря и бързо офейка. Елин Пелин. Една нощ пазачът на отстранения пленник заспива ‒ и пленникът офейква. Яворов.
|