о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| ох
охарактеризирам
охарактеризиране
охарча се
охарчвам се
охвам
охкам
охкане
охлабвам
охлабване
охлабя
охладител
охладителен
охладнея
охладнявам
охладняване
охладя
охладявам
охладяване
охлаждам
охлаждане
охлаждение
охлузвам
охлузване
охлузя
охлюв
охлювче
охна
охо
охолен
охолник
охолно
охолност
охолство
охота
охотливо
охотник
охотно
охра
охрабря
охрабрявам
охрав
охрана
охранвам
охранвам се
охранване
охранен
охранителен
охраня
охраня се
охранявам
охраняване
охридски
охрупам
охрупвам
охрупване
охрускам
охрусквам
охрускване
охтика
охтикясам
охтикясвам
охтикясване
охтичав
охулвам
охулване
охуля
|
ох междум. 1. За израз на болка. Ох, как се убодох! Йовков. Ох, как се ударих на ръба на масата! Ох, как ме боли главата! 2. За израз на скръб, мъка, окайване, оплакване; о, ой, олеле. Ох, не, не мога весел да свиря тамо, където дрънчат окови! Вазов. Ох, не за радост, не и за разтуха / при теб дойдох, о, бащино огнище. Вазов. Ох, братко, братко! От тебе ли намериха да искат пари, братко! Йовков. 3. За израз на учудване, изненада. От де се взе сега пък тая Златка? ‒ Тя е годеницата ми! ‒ натърти Пейчо. ‒ Ох, синковецът! Той си имал и годеница! К. Петканов. Ох, лели, прощавай..., не те познах! Елин Пелин. Ох! Кой ли дойде пък сега? 4. За израз на досада, нежелание. Ох, как мразя тия почтени господа с очила и с плешиви глави на предните чинове. Вазов. Утре ще впрегна воловете да те карам в града в болницата. ‒ Ох, не ща, не искам! Елин Пелин. 5. За израз на някакво силно, приятно чувство, вълнение, преживяване. Като видях гъбичките, сърцето ми се разигра. Ох, рекох си, ще си похапна гъби! М. Марчевски. Колко съм щастлив, ох! Вазов. Ох, вижте, вижте! Колко плод! К. Христов. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Смирненски. От две страни гори високи, черни; / ливади между тях зелени / ... / Ох, мирише / на бор, на горски здравец, на сенце! Вазов.
|