òхлювче, мн. -та, ср. Умал. от охлюв; малък охлюв. Ако някой заболееше тежко, бабичките му врачуваха, топяха във вода шарени камъчета, костички от пилета, зелени мидени черупки, раковини и охлювчета. А. Каралийчев. По стените имаше наредени портрети в рамки, облепени с черупки от охлювчета ‒ работа на големия ѝ брат през войнишките години. Г. Караславов.
|