Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ох
охарактеризирам
охарактеризиране
охарча се
охарчвам се
охвам
охкам
охкане
охлабвам
охлабване
охлабя
охладител
охладителен
охладнея
охладнявам
охладняване
охладя
охладявам
охладяване
охлаждам
охлаждане
охлаждение
охлузвам
охлузване
охлузя
охлюв
охлювче
охна
охо
охолен
охолник
охолно
охолност
охолство
охота
охотливо
охотник
охотно
охра
охрабря
охрабрявам
охрав
охрана
охранвам
охранвам се
охранване
охранен
охранителен
охраня
охраня се
охранявам
охраняване
охридски
охрупам
охрупвам
охрупване
охрускам
охрусквам
охрускване
охтика
охтикясам
охтикясвам
охтикясване
охтичав
охулвам
охулване
охуля

охòлност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от охолен; добруване. Хубави бели къщи със светнали на слънцето прозорци, градини, черкви. Всичко това говореше за невероятни удобства, за охолност и чистота, за топли огнища. Йовков. Патев... ѝ обезпечаваше блясък и охолност, и удовлетворение на прищевките. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.