охòлност, -ттà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от охолен; добруване. Хубави бели къщи със светнали на слънцето прозорци, градини, черкви. Всичко това говореше за невероятни удобства, за охолност и чистота, за топли огнища. Йовков. Патев... ѝ обезпечаваше блясък и охолност, и удовлетворение на прищевките. Вазов.
|