охрабря̀вам, -аш, несв.; охрабря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Вдъхвам храброст, смелост, кураж; правя храбър, окуражавам. Тая увереност изведнаж го охрабри и той дойде в себе си. Вазов. Тия няколко думи охрабрили нашия херой. Каравелов. охрабрявам се, охрабря се страд.
|