охрàнен, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от охраня. 2. Като прил. ‒ който е със закръглено тяло; угоен, тлъст. Охранените гърбове на конете се наредиха като риби. Йовков. Кокошарник ще вдигнем. Охранени кокошки на пазара ще носим. Ран Босилек.