охраня̀вам, -аш, несв., прех. (рус.). Служа за охрана; пазя. Офицерът остави един взвод ди охранява мястото, където се бе укрил Велко. К. Ламбрев. Най-сетне множеството стигна до площада, скъса тънкия кордон от полицаи, които го охраняваха, и подобно на буйна река се разля в него. Дим. Димов. охранявам се страд.
|