|
оцветя̀вам, -аш, несв.; оцветя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане цветно, обагрям. Полегатите розови лъчи оцветяваха с червено сияние бухналия прахоляк над стърнищата. А. Гуляшки. 2. Прен. Придавам особен тон, изразителна отсянка на нещо. оцветявам се, оцветя се страд.
|