|
очаровàтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Прелестен, омаен. Колкото я гледам, по-хубава, по-жива, по-очарователна изглежда. Йовков. Дружината хем вървеше, хем се спираше да се любува на очарователната зимна картина. Вазов. Пред нас бе Киев ‒ един от най-очарователните градове на света. Н. Фурнаджиев.
|