|
очебѝен, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Който не може да остане незабелязан, който бие на очи. Външността ѝ беше доста очебийна. Косите ѝ, боядисани в керемиден цвят... Веждите ѝ бяха тънко изтеглени, а очите ‒ стъклено сиви и погледът ѝ ‒ арогантно самоуверен. Г. Белев. Очебийно противоречие. Очебийна грешка. Очебийна разлика. || Ясен, убедителен.
|