|
очевѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Толкова ясен, убедителен, че не се нуждае от доказване; безспорен, несъмнен. Сега, когато цялото му съзнание потъна в тези спомени, много неща му ставаха все по-ясни, по-очевидни. Л. Стоянов. Книжовността, изкуствеността в тия стихове е очевидна. Вазов. Очевиден факт.
|