Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
очаквам
очакване
очаквателен
очаквателно
очаровавам
очаровам
очарование
очарователен
очарователно
очарователност
очебиен
очебийно
очебийност
очебол
очевиден
очевидец
очевидка
очевидно
очевидност
очегъртам
очегъртвам
очегъртване
очен
очепкам
очепквам
очепкване
очерк
очерня
очерням
очерняне
очертавам
очертаване
очертание
очертая
очесвам
очесване
очеткам
очетквам
очеткване
очеша
очила
очилар
очиларка
очилат
очиствам
очиствам се
очистване
очистителен
очистя
очовеча
очовечавам
очовечавам се
очовечаване
очовечвам
очовечвам се
очовечване
очопля
очоплям
очопляне
очувам
очукам
очуквам
очукване
очупвам
очупване
очупя
очушкам
очушквам
очушкване

очевѝдец, мн. -дци, м. Човек, който лично е видял някоя случка, събитие и под. Но селянинът очевидец твърдеше, че той е видях е ръцете на Гроздана наниз с рубета и махмудии и добре е познал, че е нанизът на жена му. Йовков. Той... накара редица очевидци и участници в този бой да засвидетелстват истината. Л. Стоянов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.