Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
очаквам
очакване
очаквателен
очаквателно
очаровавам
очаровам
очарование
очарователен
очарователно
очарователност
очебиен
очебийно
очебийност
очебол
очевиден
очевидец
очевидка
очевидно
очевидност
очегъртам
очегъртвам
очегъртване
очен
очепкам
очепквам
очепкване
очерк
очерня
очерням
очерняне
очертавам
очертаване
очертание
очертая
очесвам
очесване
очеткам
очетквам
очеткване
очеша
очила
очилар
очиларка
очилат
очиствам
очиствам се
очистване
очистителен
очистя
очовеча
очовечавам
очовечавам се
очовечаване
очовечвам
очовечвам се
очовечване
очопля
очоплям
очопляне
очувам
очукам
очуквам
очукване
очупвам
очупване
очупя
очушкам
очушквам
очушкване

очèрням, -яш, несв.; очèрня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Нацапвам с черно; изчерням. Очерних ръцете си със сажди. 2. Прен. Опетнявам, посрамвам, опозорявам. Никога аз няма да очерня името на едно честно момиче. Каравелов. очерням се, очерня се възвр. и страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.