о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
| очаквам
очакване
очаквателен
очаквателно
очаровавам
очаровам
очарование
очарователен
очарователно
очарователност
очебиен
очебийно
очебийност
очебол
очевиден
очевидец
очевидка
очевидно
очевидност
очегъртам
очегъртвам
очегъртване
очен
очепкам
очепквам
очепкване
очерк
очерня
очерням
очерняне
очертавам
очертаване
очертание
очертая
очесвам
очесване
очеткам
очетквам
очеткване
очеша
очила
очилар
очиларка
очилат
очиствам
очиствам се
очистване
очистителен
очистя
очовеча
очовечавам
очовечавам се
очовечаване
очовечвам
очовечвам се
очовечване
очопля
очоплям
очопляне
очувам
очукам
очуквам
очукване
очупвам
очупване
очупя
очушкам
очушквам
очушкване
|
очертàвам, -аш, несв.; очертàя, -àеш, мин. св. -àх, св., прех. 1. С черти, точки или знаци отбелязвам геометрическа фигура. Около тридесет души вардачи донесоха дъбови колове, забиха ги здраво в земята и с дълги въжета очертаха голям кръг. К. Петканов. Христо дърводелецът отмери с крачки и очерта с четири колчета размерите на бъдещето скривалище. М. Марчевски. 2. Правя нещо да изпъкне ясно. Равните ѝ везани поли се диплеха, очертаваха гъвкавата ѝ снага. К. Петканов. Пад нас непоколебимо, право и стремително се вдигат високи върхове и смело очертават в небесния лазур голите си, скалисти, със сурова хубост чела. Елин Пелин. Милиони лампи очертават улиците и площадите. Н. Фурнаджиев. 3. Прен. Излагам последователно характерни черти на лице, особености на епоха и под; характеризирам. Аз се опитах в широки контури да очертая живота на Пушкина ‒ вътрешното негово съдържание. П. П. Славейков. 4. Излагам в общи черти най-същественото от известна тема, въпрос и под.; описвам. очертавам се, очертая се страд. На горския ръб наистина скоро се показа и очерта ясно едрата опълченска фигура на дядо Станка във вехта пъдарска униформа и с пушка през плещи. Ц. Церковски.
|