|
очилà само мн. (итал.). Приспособление от две малки оптически стъкла, прикрепени с рамки, което се употребява за нормализиране на зрението или за предпазване на очите. Ти не виждаш хубаво: намери си очилата. Вазов. Върху носа му стояха големи кръгли тъмни очила, закачени зад ушите. Г. Райчев. Предпазни очила. Шофьорски очила. □ Гледам (на нещата) през розови очила ‒ гледам (на нещата) от добрата им страна.
|