|
очилàт, -а, -о, прил. Разг. Който е с очила, който носи очила. Но един от пленниците, очилат и червеникав като другите, седна в канавката. Вежинов. В този миг по коридора мина един военен с гола глава, златни пагони на раменете, очилат. А. Каралийчев.
|