Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ощавя
ощавям
ощавяне
ощастливя
ощастливя се
ощастливявам
ощастливявам се
ощастливяване
още
ощетя
ощетявам
ощетяване
ощипвам
ощипване
ощипя
ощърбея
ощърбя
ощърбявам
ощърбяване

ощетя̀вам, -аш, несв.; ощетя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Причинявам щета. Сушата ощети стопанството. ощетявам се, ощетя се страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.