Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
о
о-
оа
об
ов
ог
од
ож
оз
ой
ок
о̀
ол
ом
он
оп
ор
ос
от
оф
ох
оц
оч
ош
ощ
оя
ощавя
ощавям
ощавяне
ощастливя
ощастливя се
ощастливявам
ощастливявам се
ощастливяване
още
ощетя
ощетявам
ощетяване
ощипвам
ощипване
ощипя
ощърбея
ощърбя
ощърбявам
ощърбяване

ощѝпвам, -аш, несв.; ощѝпя, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. С щипане докосвам, закачам някого. По пътя Ивана я хвана под мишница, леко я ощипа по ръката. К. Петканов. Аз отидох до люлката на детето, ощипах го за страничката и излязох. Ц. Церковски. 2. Диал. С щипане очиствам, оскубвам. Ощипах кокошката. ощипвам се, ощипя се възвр. и страд.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.