раб, рàбът, рàба, мн. рабѝ, м. 1. Църк. Предан на бога човек. Дай мене, Елхова, каквото ми се пада! / На верния си раб дай малката награда. П. П. Славейков. Запази твоя раб, господи! Йовков. 2. Прен. Презр. Безволен слуга. Позволи ми да остана на твоя служба, твой покорен раб, твое вярно псе до гроб. Вазов. И милостите спомни той, с които / обсипван е... Забравени са те... / „Раб, подъл раб“ — и във душа му скрито / забива угризение нокте. К. Христов.
|