рàбота ж. 1. Физическа или умствена дейност, с която се произвежда нещо; труд. На работа, на работа сега, / на творчески усилия и труд! Вазов. Той стана, седна при масата и взе да пише писмо. Тая работа трая до среднощ. Вазов. Този ден поради усилената жетва на кариерата работеха само четиридесет души. На обяд те спряха работата и насядаха върху разхвърлените купчини чакъл. Дим. Ангелов. Къщна работа. Полска работа. Умствена работа. Физическа работа. Канцеларска работа. Обща работа. Колективна работа. Сезонна работа. 2. Дейност, с която човек изкарва прехраната си; занятие, поминък, длъжност, служба, професия. Старият моряк се смяташе вещ в работата си. Йовков. Войната се започнала, времената били размирни... Баща ми останал без работа. П. Р. Славейков. Въпреки способностите си, не можал да си намери работа и бил принуден да постъпи като месарски работник. Г. Белев. Той е на работа в държавно учреждение. Той е на частна работа. 3. Нещо, което трябва да се извърши или вече е извършено. Имам работа за тебе в дюкяна си. Вазов. Когато изпразни колата, първата му работа беше да разпита Темелка Ханджията. Йовков. В къщи всичката работа стои, а ти си тръгнала по махалата. К. Петканов. Не оставяй днешната работа за утре. Погов. На вълка вратът му е дебел, защото сам си върши работата. Погов. Протакам работата. Текуща работа. Отложена работа. 4. Резултат от труда на някого; произведение, дело. Но аз дойдох да ти се похваля, че вече имам занаят. Тая кошница е моя работа. А. Каралийчев. || Прен. Разг. Проява, постъпка, дело на определен човек, които носят нещо специфично негово. „Ройдьова работа! Туй само Ройдьо може да го направи“ — тъй казваха за него. Йовков. Детинска работа. 5. Литературен, научен труд или художествено произведение. Като дойде случайно дума за литературни работи, стана реч и за вашата нова книга. Вазов. Напечатаха ми вече работата. Дипломна работа. Научно-изследователска работа. 6. Писмено упражнение на учащи се по зададена тема или въпрос. Класна работа. Домашна работа. Срочна работа. 7. Качество на нещо изработено. Грижлива и тънка работа личеше и в тая икона. Йовков. Работата го хвали. Погов. 8. Само мн. Разг. Вещи, дрехи и под.; неща. Ах бабо Ано, да видиш само колко работи има! Колата му вътре като къща. Йовков. В други витрини се виждат купища от захар, шахматно наредени обувки „Бата“, топове плат, одеяла, елегантни костюми и рокли... Обаче, за да се получат тия работи, трябва пари и купони. Г. Белев. 9. Обикн. мн. Производствена система от мерки и дейности по създаване, приготвяне, обработване на нещо. Оросителни работи. Мелиорационни работи. Селскостопански работи. 10. Прен. Дълг, задължение. Неговата работа бе да подрязва лози. Елин Пелин. Твоя работа е да се грижиш за децата си. || Прен. Обикн. мн. Нещо, което е предмет на разглеждане, на обсъждане и разрешение; въпрос. Петко бе, я ела да ти кажа нещо по оная работа, гдето говорихме. Елин Пелин. Кузев беше успял да го разпита и накъсо ни разправи работата. Йовков. Военни работи. Селскостопански работи. 12. Прен. Разг. Положения, обстоятелства, условия. Мен все ми се чини, че работите ще се променят. Вазов. Пък и няма място за строгост: работата е ясна — гладуваме като кучета. Л. Стоянов. 13. Прен. Разг. Неща. Разправя едни работи, дето не са за нас... — Какви работи? Г. Караславов. Остави тия работи сега, те не ме интересуват. 14. Разг. Явление, събитие, случка, нещо. Смъртта на един болен — това е обикновена работа за него. Вазов. Никой не знаеше как беше всъщност работата — умрял ли беше самоволно Балкан от глад, или беше убит. Йовков. В гората, намерили убит Пауна, а Марко бил задържан, докато дойдат от града да разследват работата. Г. Райчев. □ Божà работа (разг.) — не зависи от нас. Божи работи, Пено, божи работи! — говореше попът на клисаря. — Не знаеш какво те чака. Йовков. Влиза ми в работа (разг.) — засяга ме, интересува ме. Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа? Ал. Константинов. Влизам в работа (разг.) — годен съм, мога да бъда употребен, да служа. Върша (някому) работа (разг.) — полезен съм. Вятър работа (разг., пренебр.) — а) Нещо, което няма голяма стойност. Не искам нищо да ни четеш. Вятър работи са тия драсканици. К. Петканов. б) Възклицание за израз на съмнение в нещо. Викат, годил се — вятър работа. Дума дадена, дума земена. Елин Пелин. Гледай си работата (разг.) — а) Не се безпокой, не се тревожи. Бе гледай си работата! — Смее ли някой да ни направи зло? В. Друмев. б) Не се меси в чужди дела. Гледай си работата — сърдито отговори Варвара. Дим. Димов. Гледам си работата (разг.) — работя спокойно, съвестно и редовно. В Преспа е мирно и тихо. Няма го вече там размирникът и хората спокойно си гледат работата. Дим. Талев. Добър работник е, гледа си работата. Голяма работа (разг., ирон.) — а) С отрицание: лесна незначителна работа. Като взимам за нас, ще взема и за вас. Не е голяма работа. А. Каменова. б) Като възклицание: какво от това, не заслужава особено внимание. Дяволът си няма работа (разг.) — може да ти се случи, да те сполети нещо лошо. Да се махнеме оттук, да не би да ни намери някой... знаеш, дяволът си няма работа. В. Друмев. Лесна работа (разг.) — лесно ще бъде, ще стане. Трябва да съобщим на Донка, че съм тук... — Лесна работа. Има кой да ѝ съобщи. М. Марчевски. Не ми е работа (разг.) — не ме занимава, не е за мене. Защо се бъркаш там, дето не ти е работа? К. Петканов. Не му е чиста работата (разг.) — върши нещо нечестно, непочтено. Те и от по-напред подозираха, че работата на Деяна не е чиста, но особена сметка никой не сядаше да прави. Ех, задигнал пет коли сено — голяма работа! Г. Караславов. Не ти е работа (разг.) — възклицание за изразяване на голямо задоволство или учудване. Противниците / само под секрет: / в събранията ядоха пердах. / Какъв? Не ви е работа! Ем. п. Димитров. Пък едни уста отвори — не ти е работа! Отварям работа (на някого) (разг.) — създавам непредвидено грижи, неприятности (някому). Става пакост и се отваря работа на полицията. Правя (направям) работа на някого (диал.) — сватосвам някого. Ако ще правиш работа на Койка, виж там етървиния си момък. П. Ю. Тодоров. Празна работа (разг., пренебр.) — а) Нещо без никаква стойност, маловажно нещо. За празни работи е седнал да се тревожи. К. Петканов. б) Възклицание за израз на съмнение, неверие при противопоставяне, със значение: няма да го бъде, няма нищо да излезе, съвсем не е възможно. Ами ако станеше злото?... Нищо няма да стане, празни работи. Вазов. Работата е опечена (разг.) — съвсем сигурно е, напълно е осигурено нещо. Ръчна работа (остар.) — учебен предмет за усвояване на сръчности. Днес ще имаме ръчна работа. Учител по ръчна работа. Спукана ми е работата (разг.) — положението ми е много лошо, много опасно. Една думица ако пошъпна, спукана му е работата. Вазов. Страшна работа (разг.) — а) Възклицание за израз на почуда от нещо неприятно. Много изсъхна ... един прах по пътя, страшна работа. Йовков. Отпреде на самата дупка пази смок. И какъв смок! Страшна работа. Елин Пелин. б) Какво от това, не заслужава внимание. Страшна работа, че казали две-три думи против него. Там е работата (работата е) (разг.) — в това е същината, важното, главното. Там е работата, че не мога да мирувам. Вазов. — Представям си го какъв е чудак. — Там е работата, че не можеш да си го представиш. Дим. Ангелов. Хубава работа! (разг., ирон.) — възклицание за израз на неодобрение, на укор. Хубава работа! — посрещна го с укор милоликата жена. — Аз съм капнала от умора, а ти хойкаш до никое време. Дим. Ангелов. Чиста работа (разг.) — а) Възклицание за изразяване на голямо възхищение, удивление от нещо изключително, извънредно, единствено Тазгодишният ни мед е чиста работа! — обади се Димо Кехая. К. Петканов. б) За нещо солидно, сигурно. Да се хванат с книжата, протоколите и с различни документи... Тогава чиста работа: черно на бяло. Вазов. Чудна работа! (разг.) — възклицание за израз на почуда, недоумение от нещо, което не може да се обясни; чудно, странно, необяснимо. Излязох вън — на перона — бре тук бай Ганьо, там бай Ганьо — няма! Чудна работа! Ал. Константинов. Чудна работа — рече той, — как тъй да не можеш да свириш! Д. Немиров. Ще си имам работа с някого (разг.) — ще си имам разправии, главоболия, неприятности с някого. Няма да дойде опасност от други градове, смятаме за най-вероятно, че ще са имаме работа само с местните сили на врага. Хар. Русев.
|