рабòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. През който се работи. Работен сезон. Работен час. 2. Който е предназначен за работа. Домашните животни се делят на работен добитък и продуктивен добитък. Работни земя. 3. Предназначен за работа. Тая подземна стая служеше за писалище и работен кабинет на всички апостоли и агенти. Вазов. Работна маса. 4. Който се употребява през време на работа. Облечен е като работниците техници — с работна блуза... и с дълги панталони. Йовков. Работна писалка. Работен комбинезон. Работно облекло. 5. Който е работлив, трудолюбив. Започна да се смрачава, един след друг се затваряха съседните дюкяни, работни люде отминаваха по улицата. Дим. Талев. Има нещо хубаво и сладко в труда, това юнашко доволство, което познават само здравите, силни и работни хора. Йовков. Работна мома. Работна жена. Работен син.
|