работлѝв, -а, -о, прил. Който обича да работи; трудолюбив, прилежен, работен. Беше мрачен, работлив и сръчен момък. Ту овчаруваше по планината, ту ореше в полските села, ту ходеше коларин по чифлиците. Елин Пелин. Колко работлив човек е Кожухаров! По цели нощи в палатката му светлината не угасва. А. Каралийчев.
|