рабòтник, мн. -ци, м. 1. Човек, който се занимава с физически или умствен труд. Той работеше в града ту като дърводелец, ту като общ работник, дори зиме режеше дърва и ринеше сняг. Ем. Станев. Усилна жетва кипи из равното софийско поле. От край до край... се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Елин Пелин. Физически работник. Квалифициран работник. Партиен работник. Научен работник. 2. Човек, който се занимава с производствен труд. Ала този пожар / с кръвта си / го запали / работникът смел, / който влюбен е / в своята класа, / който знай / свойта смисъл и цел. Хр. Радевски. Няма постоянно занятие. Днес той е писар в някоя селска община ..., утре е работник нейде в някоя фабрика. П. П. Славейков. Тютюноработниците трябвало да знаят, че са сезонни работници, и да не разчитат само върху надници от тютюневите складове. Дим. Димов. 4. Човек, който обича да работи, да се труди. Тънката миризма на напечената земя, на зелените ниви го упои. Тя събуди Еньо работника, човека на земята. Елин Пелин. Ето честният работник, / ето здравите ръце, / ето същий благородник / с изгорялото лице. Вазов.
|