рабòтница ж. Диал. 1. Жена, която обича да работи; работлива, трудолюбива жена. Мама казваше, че като нея няма друга работница в махалата. Влайков. Не хвали ми хубавица, а хвали ми работница. Погов. 2. Работничка. Леля Гена беше много добра работница за всякаква работа. Влайков.
|