|
рàбски, -а, -о, прил. Книж. 1. Поет. Робски. Жетва е сега... Пейте, робини, / тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, / в таз робска земя! Ботев. Рабски нижат се години, / турчин в Търново владее. Вазов. Той тираните е смазвал / и робските железа. П. П. Славейков. 2. Пренебр. Който е напълно, сляпо подчинен на някого. Така! Ти още вярвай е тоз народ, / в туй малодушно, подло, рабско племе! К. Христов. Рабска покорност. Рабско примирение. 3. Който сляпо, некритично се придържа о нещо. Стига вече рабско подражание на Белгия. Ал. Константинов.
рàбски. Нареч. от прил. рабски. Търновският двор рабски подражаваше на цариградския. Вазов. Свещеникът му се кланяше рабски, усмихваше се фалшиво. Г. Райчев.
|