равàн м. (перс.-тур.). 1. Вид конско тичане, по-бавно от тръс. Охранено и нетърпеливо, кончето потегли двуколката през селото в лек раван, а като излезе на шосето за града, впусна се в галоп. Дим. Ангелов. 2. Като нареч. С умерен конски ход. Кончето се наперчваше, тръгваше раван. Елин Пелин.
|