рàвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. По който няма издигнатини или вдлъбнатини. От тук нататък мястото беше равно и пътят — хубав. Йовков. Тук се разстлало пред тебе малко поле, равно и закръглено като тепсия. Влайков. В сън унесен и през сън / видях родната си стряха. / ... / Видях двора равен, чист. Ц. Церковски. Равна дъска. || Прав. Равна оран. Равен шев. 2. Който не е наклонен, който е водоравен; прав. Пред мен се простира страна безконечна, / кат морето равна, кат небето вечна. Вазов. Каруцата изкачи последния хълм и по равен път се насочи към селото. К. Петканов. Най-сетне тръгваме из по-равен път, колата усилва хода си. Л. Стоянов. 3. Който е един и същ с други, който не се различава от други по размер, стойност, тежина, значение и под.; еднакъв. Няма по-горен род, няма по-долен — всички сме равни. Ст. Загорчинов. Всички граждани са равни пред закона. Равни интервали. 4. Прен. Който не се променя, който е винаги един и същ; равномерен, монотонен. Неговият тих и равен говор приличаше на еднообразното шумолене на кукурузите. Елин Пелин. Равен приспивен глас се разнесе, залюля люлки в гората. К. Петканов. Реката шумеше с равен успокояващ плясък. Беше хладно. Ем. Станев. Конят ги понесе по нанадолнището с равен ход. Дим. Димов.
|