равнинà ж. 1. Обширна земна повърхност без планини и без големи възвишения. Влакът продължаваше да лети и да гърми из добре обработената вълниста равнина. Вазов. Дунавска равнина. 2. Геом. Повърхнина, при която всяка права, която минава през кои да е нейни точки и е поставена във всяко положение спрямо нея, лежи изцяло в нея.
|