равнѝще, мн. -а. ср. 1. Равно място, поляна. Хорото ... люшкаше се на голямото равнище пред Недьовата къща. Вазов. Вървим по малко равнище, обиколено с гора. К. Константинов. В това време един от хълмовете беше отминат и каруцата навлезе в равнище. Д. Немиров. 2. Висота, в която се намира подвижна равнина; ниво. Величествената река течеше гордо в широката си матка, на еднакво равнище с отсрещния потопен бряг, обточен с цветущ върболяк. Вазов. Равнището на р. Дунав е спаднало. 3. Прен. Степен, висота на обществено развитие и култура; ниво. Високо равнище. □ Жизнено равнище — степен на материалното благосъстояние на народа. Морско равнище — изходна точка за измерване височина на географски обекти. София е на 550 метра над. морското равнище.
|