равновèсие, мн. няма, ср. 1. Физ. Състояние на покой на едно тяло под въздействието на равни противоположно насочени сили. Постоянно равновесие. 2. Положение, когато нещо без здрава опора се крепи и не пада. Той се обръща и изглежда стола усмихнато, но при туй обръщане и той сам щеше да се строполи върху стола, ако не беше си разтворил нозете да запази равновесие. Ал. Константинов. Тя политна, изгуби равновесие, блъсна се в шкафа и падна по очи на пода. Г. Райчев. 3. Прен. Душевно спокойствие. Душевното равновесие ми се възстанови и нервите се поуспокоиха сред окръжающата тишина. Вазов.
|